Понякога вървим по улицата и изведнъж усещаме миризма, която не сме усещали от години. Няма предупреждение и няма време да се подготвим. За секунда сме някъде другаде. Може да е миризмата на дърва, които горят в печка, на старо дърво, на прясно изпечен хляб, на мокра земя след дъжд или на препарат, който сме усещали в дома на баба си. Не просто си спомняме тази миризма. Заедно с нея сякаш се появява цял момент – стаята, светлината през прозореца, гласът на някого, усещането за времето от онзи ден. Понякога дори не можем веднага да кажем откъде я познаваме, но усещането е познато.
Това се случва, защото обонянието има особена връзка с начина, по който мозъкът обработва спомените и емоциите. Докато много от останалите сетива първо преминават през области, свързани с по-съзнателната обработка на информацията, миризмите са тясно свързани с мозъчни структури, които участват в емоционалната реакция и паметта. Затова една миризма може да предизвика спомен много по-бързо, отколкото съзнателно да се опитаме да си го припомним. Не започваме да търсим спомена. Той просто се появява.
Интересното е, че не е необходимо миризмата да бъде приятна. Понякога точно обратното. Миризмата на стар автомобил, болничен коридор, определен сапун или влажно мазе може да върне момент, за който не сме се сещали от десетилетия. В детството например много миризми се повтарят ежедневно и затова се свързват с конкретни периоди от живота. Когато години по-късно усетим същото нещо, мозъкът може да разпознае познатия сигнал, преди изобщо да сме осъзнали какво точно сме усетили.
Има и нещо друго – миризмите често са свързани не само с конкретен човек или място, а с цял период от живота. Миризмата на училищния коридор може да върне не един конкретен ден, а усещането за всички онези сутрини, когато сме били ученици. Миризмата на лятна трева може да напомни за ваканциите, без да можем да посочим точно коя. А ароматът на определено ястие може да върне неделите, когато семейството се е събирало около една маса. Споменът не е снимка. Той е цял пакет от усещания, а миризмата понякога се оказва ключът към него.
Може би затова някои хора пазят определени предмети дълго след като вече нямат практическа стойност. Стара дреха, книга, дървена кутия или дори някакъв забравен предмет в шкаф може да носи миризма, която няма нищо общо със самия предмет. Тя просто е останала там като малка следа от времето. И когато случайно я усетим, разбираме, че не сме пазили вещта само заради самата вещ. Пазили сме част от усещането, което е било свързано с нея.
Може би най-интересното при миризмите е, че те не ни връщат просто назад във времето. За кратък момент те ни връщат към начина, по който сме се чувствали тогава. И затова една напълно обикновена миризма, която друг човек дори няма да забележи, понякога може да отвори врата към спомен, който сме мислели, че отдавна сме забравили.